Сърбежи и депресия
На гладно сутрин - 200 грама кофеин,
а за закуска - остро главоболие.
Изпивам 3 кутии Аналгин,
черния ми дроб пробит е с копие.
Приемам всякакви таблетки
от Магнезии и Цинк до Гинкоприм.
И така и лампа ми не светна,
как да си направя живота поносим.
Чай от мента не помага,
нито лайка, нито кантарион.
Суицидна мисъл ме напада,
и посягам в шкафа за патрон.
Но събирам сили и отивам
до аптеката за психотропно.
По пътя алергично се обривам,
е, няма такова животно.
И вместо за Диазепам
или за производно усмирително,
помолих за Алергозан,
че сърби ме отвратително.
Прибирам се под напрежение,
а в ръцете съм кат' с Паркинсон.
Мъчително е всяко движение,
но това е от Синдрома на Рейно.
Нервите са опнати на макс.
Муха да кацне - ще се хлъзне.
Имам силна нужда от Ксанакс.
Спокойствието ми се изплъзва.
Къде си ти, душевен мир?
Ще дойдеш ли със Лексотана?
По- добре е да ме блъсне тир.
То и само т'ва остана.
Забърквам си Мелатонин с Мерло
и тъкмо да склопя очи,
чака ме и тази нощ тегло,
защото ме сърби.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
Ти пък ме зарадва. Метал от огън няма как да не се разтопи 