Apr 11, 2013, 6:02 PM

Сърце

  Poetry » Love
701 0 0

Колко сърце ми остава,

още, за да те обичам...

колко душа ти дарявам

със всяка следваща  сричка...?!

 

С колко любов ме поглеждаш,

докато не те виждам,

колко звезди се подреждат,

когато насреща им идваш...

 

За да преминеш при мен,

за да ми сложиш в сърцето

още огън и за момент

аз да видя твойто, което

 

угасва бавно като звезда

и става все по-малко,

за да мога пак аз да го съживя

и очите ти да бъдат жарки…

 

Без пролуки, сътворени от сълза,

във които само аз да се оглеждам…

без пътища, които чакат своята звезда

нека всичко идеално се подрежда

за нас,

защото отсега нататък и сега

искам аз до тебе да съм близо

повече и повече, и да

може понякога сърце да не достига,

но знам, че то ще е във теб и затова

отново аз за тебе ще си го поискам…!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маломир Стръков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...