Сърце
Защо те имам в себе си – Сърце,
защо Творецът сложи те и в мене?
Без теб ще бъда лек, като перце,
от твоя грохот пълен съм с проблеми.
Ти правиш ме да съм незнайно друг –
да мисля съпричастно и тревожно.
Вина да чувствам, не да бъда груб.
Да бъдеш празно, не е ли възможно?
А има хора, сякаш без сърца,
и те живеят, дишат и говорят.
Но винаги са с ледени лица –
не се терзаят, вътрешно не спорят.
Не искам те, защото ме болиш,
аз казвам ти го смело и направо.
Макар да знам, ще ме унищожиш –
двигател мощен на любов, отляво!
© Данаил Таков All rights reserved.
