Сърце

В тишината роди се една сълза,
и попадна в погледа на твоята душа,
чуваш ли как шепне това сърце,
без думи, без време за любов,
само с спомени за младостта,
за времето във твоите ръце,
и пита самотата дали ще му прости,
че дръзва да мечтае, че лети,
свободно като птица в синьото небе,
макар че да обича теб не знае как да спре.