Разкъсана в очакване на теб.
Съмнения, раздиращи сърцето.
Всяка сянка, всеки силует...
Всичко е така познато.
Нежни думи - като от приказки слова.
Но дали е всичко чисто?
Нищо аз не чакам днес от любовта.
Нищо не раздавам даром.
Сърцето ми едно аз пазя.
Не позволявам да го наранят.
Защото даже и в калта да лазя,
само то ще ми посочи правилния път.
© Роси Стоянова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
