Сърце
Сърце
"Сърцето никога няма да влезе в употреба,
докато не стане неразбиваемо."
Тенекиеният дървар
Тежат ми моменти със дати трагични.
Тежи ми желязното, мъчно тегло.
Тежи ми, разбираш ли. Всичко и всички.
Което било е и не е било.
Тежат ми целувки във мрака среднощен,
раздели болезнени, думи - куршум.
И питам се, Господи, дишам ли още,
или съществувам, но само наум?
Тежи самотата, тежи битието,
а залъкът хляб е далечен мираж.
Когато едва прекалиш с питието,
забравяш за своето собствено: "Яж!"
Ти трябва да бързаш, да гониш Михаля,
че времето все по-сърдито тече.
И нямаш минутка с любов да погалиш
разбитото някъде детско краче.
И вместо да любя, до болка се мразя.
Намразих студените, сиви ръце.
Тежи ми да бъда машина желязна -
не искам олово наместо сърце!!!
© Яна All rights reserved.
