... (сърце)
в смъртта живях нормално
в живота си умирах
гореща като магма
студена като лед
за щастие мечтаех
в нещастие добрувах
сама не зная вече
къде
как
оцелях
на кръстопът без вяра
без цел и без посока
студена
равнодушна
неплачеща душа
краката ми студени
ръцете ми отровни
очите ми без дъно
животът без душа
сърцето ми oт камък
разпадна се навеки
посипа като пясък
отминалите дни
и в мъката
безводно
изтече
странен пясък
не може да обича
но може да рани...
... а в топлите ти длани
ако остане само
троха от песъчинка
и капчица от мен
стопли ги за да може
едно прекрасно утро
във твоите ръце
да затупти
сърце...
февруари, 2006 година
Благодаря на г-н Ангелов, който бе така любезен да предложи стихотворението да приеме формата на пясъчен часовник.
© Нели Господинова All rights reserved.
