Сърце
Посвещавам това стихотворение на моята колежка Джанан (мхм, отново).
Някога мъдрец бе казал
да не търсим красотата!
Той на хората подсказал,
че по-важна е храната!!
А сърцето да е празно
и от грях да се въздържа!
Всичко да му е наясно,
статиката да поддържа!
Аз опитах и не стана -
нещо вътре ми влияе!
Моето сърце въстана,
а причината една е:
Беше пълно с нещо чисто,
нещо нежно и красиво!
То сравняваше се с нищо!!
Туй поддържаше го живо!
А какво е, аз не зная!
Всички мисли ми пленява!!
Мога само да призная
че ума ми разтопява!
То е нещо уникално!
То е просто феномен!
То е нещо специално!
То е огънят във мен:
Огън, който не престава,
огън с хубаво лице!
Той не ще се потушава,
щото казва се Сърце!!
© Сандостен Калций All rights reserved.
