Сърце-птица
Родена съм от страст,
но възкръснала от пръст
и крещяла с пълен глас,
носила съм своя кръст.
Без посока политнала
на съдбовните крила
и теб безкористно обикнала,
рее се в простора моята душа.
Откъснала съм малко цвете
с крехко тъничко стебло,
в него сякаш виждам тебе,
като през зацапано стъкло.
Посветила съм ти стих,
иначе не би разбрал,
че аз съм твоят порив тих
и че не напразно си живял.
Носила съм ти любов,
без да искам нищо в замяна,
но в клетка, в сребърен обков
сърцето-птица е жива рана.
© Елица Стоянова All rights reserved.
