Aug 17, 2007, 7:18 PM

Сърцето ми е в плен

  Poetry
870 0 5

Сърцето ми е в плен


Сякаш отдавна вече те познавах.

Много преди да се появиш,

сърцето ми към тебе се отправи,

без да знае, че ти ще го спасиш.


Когато те видях, кръвта ми застина,

затвори се кръгът около мен.

Пленена бях от непонятна сила,

притегли ме и взе ме в плен.


От този момент живея чрез тебе.

Навярно никога няма да го разбереш,

но ти ми помогна да намеря себе си,

като превърна отчаянието в копнеж...


От теб не искам нищо в замяна.

Само се надявам, все пак и за мен,

да остане кътче в сърцето ти голямо,

защото Ти си в моето сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...