Jun 1, 2007, 3:39 PM

Сърцето ми го няма

  Poetry
784 0 0
Да плача аз не мога,
погуби всичко в мене ти,
остави само болка и тревога
във сърцето да гори.

Игра си с мене дълго време
и ме лъга дълго ти
и остави тежко бреме
във сърцето да тежи.

Да тежи и да напомня,
че със мене беше ти,
да не мога да забравя
как живота ми разби.

И се питам де отиде
болката голяма
и че празна е душата
и сърцето ми го няма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...