Сърцето се усмихва

С криле на пеперуда, политам в небесата,

болката в душата мигновено затихва,

водиш ме ти към земя непозната,

караш не мен, а сърцето ми да се усмихва...

В съзнанието ми неусетно запълваш празнотата,

студ и мрак там не могат да проникнат,

разпалваш страстта, така добре позната,

караш не мен, а сърцето ми да се усмихва...

Изчезва сред силната любов самотата,

сърцето да тупти по-бързо привиква,

очите ти спокойни, срещна ли в светлината,

караш не мен, а сърцето ми да се усмихва...

Пулсът ускорен, вече чувства се в ръката,

прелестният образ пред лицето ми изниква,

мислите тичат сред хаос в главата,

ти мен караш, ала сърцето... то също се усмихва!