Сърцето теб си бе избрало,
за да го дариш с нежност и тъга.
Сравняваше те с утрото изгряло,
дори със залеза, дошъл в нощта.
Вярваше в теб, че ще го обичаш,
че ще го дариш със топлина.
Сърцето ми до край ще ти се врича,
дори обречено на болка и тъга.
Сравняваше очите ти с морето,
за него ти беше ангел и дори герой.
Защо теб да обикне си избра сърцето,
не знаеше ли, че никога няма да си мой? ...