със пепел пиша
Сърцето ми във ада е родено,
от чашата на кървави провали -
когато вече съм студена
ще разцъфти в
наситата на пламъка.
Стремглаво
тичах,
търсейки небето,
но опустявах в мъртва непрестанност.
По улиците гладни на желанията
разсъмвах се
в безжизнено мълчание.
Във миглите ми слънцето е клада,
сълзите ми до бяло обгоряла,
светкавично
помръкнали,
очите -
от сушата солена
на мечтите ми.
За никого... за никого
не мисля...
Със пепел пиша
страници от себе си -
очите си убих,
за да не виждат -
през опакото на дима прогледнах.
Сърцето ми във ада е на смяна...
Любезен портиер,
нает по милост,
покланящ се на минало
и бъдеще
във центъра
на настояще непредвидено...
© Дакота All rights reserved.
