16 апр. 2007 г., 02:18

със пепел пиша 

  Поэзия
724 1 11
 

Сърцето ми във ада е родено,
от чашата  на кървави провали -
когато вече съм студена
ще разцъфти в
наситата на пламъка.
Стремглаво
тичах,
търсейки небето,
но опустявах в мъртва непрестанност.
По улиците гладни на желанията
разсъмвах се

в безжизнено мълчание.
Във миглите ми слънцето е клада,
сълзите ми до бяло обгоряла,
светкавично
помръкнали,
очите -
от сушата солена 
на мечтите ми.

За никого... за никого

не мисля...

Със пепел пиша

страници от себе си -

очите си убих,

за да не виждат -

през опакото на дима прогледнах.

Сърцето ми във ада е на смяна...

Любезен портиер,

нает по милост,

покланящ се на минало

и бъдеще

във центъра

на настояще непредвидено...    

© Дакота Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??