Очите ù напълни със роса,
която ще си тръгне с лятото навярно.
По тялото рисуваше дъжда.
А после дълго в нея все валеше...
По устните ù начерта любов.
(А тя отдавна бе забравила вкуса ù).
Сега си го припомни - сладострастен.
За него ли?! Художник със замах...
Косите ù заплете в слънчеви лъчи,
останали от утрото навярно.
Но ще я галят в есенни мъгли,
и в зимни нощи – да не ù е хладно...