Същото ( Гурбет)
Същото
Заспивам, от нерви упоен,
преди зората. Все е същото.
Чувствам те, мой сън свещен,
но е пусто леглото до мен.
И не е същото.
Пишем си всеки ден.
Знам какво се случва вкъщи.
Радвам ти се. Ти на мен.
Целувам те,
но не е същото.
Всяка събота чувам гласа ти.
Почти те докосвам по жицата.
Облъхва ме отвред обичта ти,
прегръщам те,
но не е същото.
Завръщам се при теб уморен.
Посрещаш ме - птичка, пърхаща.
Нехаейки, че и утре е ден -
осъмваме...
И сме си същите.
31 Декември 2002, Ломбо Есте
© Симеон Дончев All rights reserved.
