Същото време, същият час
Същото време, същият час
Върнах се...
Върнах се на мястото, където се срещнахме.
Върнах се там..
Исках да почуствам нежността ти,
Исках да почуствам пак същата тръпка,
Исках да почуствам Любов... Нашата Любов
... Моя измислена Любов
...
...............
Любовта беше като огън, пламнала сред буря,
Гореше... Изгаряше...
... Изгаряше всяка миля между нас,
Бяхме далече, но любовта беше в нас,
Любов като пролетта -
във всяка мила дума разцъфтяваше радостта,
Любов като лятото –
всяко дихание изгаряше тялото,
Любов като есен –
всеки миг без теб, слушах нашата песен,
Любов като зима –
отнема всяка тръпка, която има.
Любов - Любов в нашите сърца,
измислена от нашите мечти.
Любов като сезон, ако не я почувстваш -
Цветята ще увехнат,
Листата ще паднат,
Морето ще бушува,
Снегът ще се заледи.
...............
Върнах се, за да помириша букета,
да усетя вятъра,
видя огъня,
да се радвам на снежинките,
Върнах се да си спомня хубавите мигове,
да почувствам теб,
Да чувствам пак Любов.
Върнах се, защото ми Липсва!
.......
Върнах се тази нощ, за да почувствам твоята мощ,
Върнах се този миг, за да почувствам нежния ти лик,
Върнах се в този ден, за да почувствам твоя плен,
Върнах се в този час, за да почувствам всичко между нас.
Същото време, същият час!
© Вилдан Джебирова All rights reserved.
