Jan 31, 2018, 12:52 AM

Сътворяване 

  Poetry » Love
551 6 9

От погледа ти сътворих небе,
осеяно на трепета в звездите.
И всичката любов, която бе,
да свети всяка нощ - до бъднините.

 

От ласките ти сътворих легло.
Да се унасям - кротък в самотата.
И всичко нежно, между нас било,
завивка да е топла за душата.

 

От думите ти сътворих олтар -
молитва да прошепна - за мечтите.
Макар далечна - да ми бъдеш дар
и слънчице - до залеза на дните.

 

От себе си - вратата сътворих.
Отворена за теб - да те желая.
И в някой сбъднат миг, от нежност тих,
пристъпила през мен - да си до края...

 

Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??