Сътворяване
От погледа ти сътворих небе,
осеяно на трепета в звездите.
И всичката любов, която бе,
да свети всяка нощ - до бъднините.
От ласките ти сътворих легло.
Да се унасям - кротък в самотата.
И всичко нежно, между нас било,
завивка да е топла за душата.
От думите ти сътворих олтар -
молитва да прошепна - за мечтите.
Макар далечна - да ми бъдеш дар
и слънчице - до залеза на дните.
От себе си - вратата сътворих.
Отворена за теб - да те желая.
И в някой сбъднат миг, от нежност тих,
пристъпила през мен - да си до края...
Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
