nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
May 19, 2017, 11:18 AM

Съучастник 

  Poetry » Love
328 2 4

Луната бавно, бавно се закръгли.
Отстъпи срамежливо тъмнината.
Остана скрита само в мойте Ъгли,
грехът където среща тишината.
Воалът на ефирните лъчи
положи нежна ласка на лицето ми.
Видя върху му колко си личи
как трепне във очакване сърцето ми.
Потръпна и лъчът, и в миг угасна.
Дочула вероятно мойте думи:
„Пази ни от свидетели, прекрасна“,
Луната скри що стана помежду ни.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

19.05.2014

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??