Jun 26, 2022, 8:17 PM  

Сюита в рими

  Poetry
559 16 9

Когато свири вятърът в безкрая,

стенания дочувам пак отвред.

Дочувам хоризонтът как се кае

от сянката на времето превзет.

 

Студенокръвни дните преминават,

с шинели сиви крачат към нощта.

Безцветното стремително витае,

покръстено от зара на смъртта.

 

Очите плахи - шпионките на Бога,

се молят в залеза за сетна светлина.

Но блендата им тихо изнемогва,

отсекла резенче от бледата луна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечно благодаря на всеки от вас, уважаеми колеги по перо и приятели, за подкрепата на скромния ми стих, чрез оценка, Любими и нестандартни коментари. Дълбоко съм трогнат! Пожелавам ви в навечерието на светлия християнски празник Свети Петър и Свети Павел да сте здрави, вдъхновени и креативни! Амин!
  • Адмирации за красивите стихове!
  • "Безцветното стремително витае..." Без красота светът е обречен на гибел! Пророчески стих с огромно въздействие! Поздравления, Поете!
  • Много силно и много хубаво!
  • "Безцветното стремително витае,
    покръстено от зара на смъртта."

    Една обреченост, облечена в горчиво,
    но зарове,(чиито и да са)
    са пълни със възможности игриви,
    и вероятности за чудеса.

    Поздравления за оригиналната и замисляща поезия!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...