Когато свири вятърът в безкрая,
стенания дочувам пак отвред.
Дочувам хоризонтът как се кае
от сянката на времето превзет.
Студенокръвни дните преминават,
с шинели сиви крачат към нощта.
Безцветното стремително витае,
покръстено от зара на смъртта.
Очите плахи - шпионките на Бога,
се молят в залеза за сетна светлина.
Но блендата им тихо изнемогва,
отсекла резенче от бледата луна.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up