Когато свири вятърът в безкрая,
стенания дочувам пак отвред.
Дочувам хоризонтът как се кае
от сянката на времето превзет.
Студенокръвни дните преминават,
с шинели сиви крачат към нощта.
Безцветното стремително витае,
покръстено от зара на смъртта.
Очите плахи - шпионките на Бога,
се молят в залеза за сетна светлина.
Но блендата им тихо изнемогва,
отсекла резенче от бледата луна.
© Младен Мисана All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
