Сюита в рими
Когато свири вятърът в безкрая,
стенания дочувам пак отвред.
Дочувам хоризонтът как се кае
от сянката на времето превзет.
Студенокръвни дните преминават,
с шинели сиви крачат към нощта.
Безцветното стремително витае,
покръстено от зара на смъртта.
Очите плахи - шпионките на Бога,
се молят в залеза за сетна светлина.
Но блендата им тихо изнемогва,
отсекла резенче от бледата луна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
