Сприхав и кашлящ пролетен ден
сее зараза вглъбен.
Белите облаци със сини очи
в небето за миг нареди
и слънцето забули с мъгли.
Взе мерки тактически
и не чу молби старчески.
Пак сняг заваля,
а щъркелът долетя.
Размахва безпомощно замръзнали криле,
от проклетия студ ще умре.
Намери го човек със сърце,
в своя дом го прие.
С какво да го храни – не знае,
но обич му даде.
Усмихна се небето,
разтвори широко ръце,
за щъркелът с оздравели криле.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
