Сприхав и кашлящ пролетен ден
сее зараза вглъбен.
Белите облаци със сини очи
в небето за миг нареди
и слънцето забули с мъгли.
Взе мерки тактически
и не чу молби старчески.
Пак сняг заваля,
а щъркелът долетя.
Размахва безпомощно замръзнали криле,
от проклетия студ ще умре.
Намери го човек със сърце,
в своя дом го прие.
С какво да го храни – не знае,
но обич му даде.
Усмихна се небето,
разтвори широко ръце,
за щъркелът с оздравели криле.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
