Сюрприз

28 mar 2018, 2:50

Poesía

298 4 3

Сприхав и кашлящ пролетен ден

сее зараза вглъбен.

Белите облаци със сини очи

в небето за миг нареди

и слънцето забули с мъгли.

Взе мерки тактически

и не чу молби старчески.

Пак сняг заваля,

а щъркелът долетя.

Размахва безпомощно замръзнали криле,

от проклетия студ ще умре.

Намери го човек със сърце,

в своя дом го прие.

С какво да го храни – не знае,

но обич му даде.

Усмихна се небето,

разтвори широко ръце,

за щъркелът с оздравели криле.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anabel7 (Албена Димитрова)

2018-04-12T11:16:39+03:00

Прекрасно, образно, затрогващо!...Поздравления,Васе! В любими.
rumbic (Руми)

2018-04-04T14:15:23+03:00

С няколко думи си успяла да нарисуваш една много образна картина! А добротата е нещото, което ще спаси света или поне част от него! Поздрав, Васе!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-03-28T08:31:29+03:00

Разтуптя ми сърцето! Благодаря!