Сюрприз
Сприхав и кашлящ пролетен ден
сее зараза вглъбен.
Белите облаци със сини очи
в небето за миг нареди
и слънцето забули с мъгли.
Взе мерки тактически
и не чу молби старчески.
Пак сняг заваля,
а щъркелът долетя.
Размахва безпомощно замръзнали криле,
от проклетия студ ще умре.
Намери го човек със сърце,
в своя дом го прие.
С какво да го храни – не знае,
но обич му даде.
Усмихна се небето,
разтвори широко ръце,
за щъркелът с оздравели криле.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
