Създаде ме
Създаде ме
Създаде ме със огнен дъх и със желание,
извая ме с треперещи ръце.
И на мига, без капчица на разкаяние,
изтръгна моето сърце.
И като Бог в деня ми се изправяше,
заклеваше ме в свойта Библия свещена,
а нощем дверите на Ада ми отваряше,
ти - Сатана и ангел, грях и щастие неземно.
Така живях - във твойта нощ като светица
и като грешница в деня ти светъл.
Виж - аз като агнец съм се обрекла
на теб - телеца Златен в мене.
Сега умирам от кървящите си рани.
Не, нямам вече страх от трънени венци!
Аз болката си с мъжество съм изковала,
а с нежност и надежда - твоите мечти...
© Елмира Митева All rights reserved.
И още веднъж - Благодаря 
