Създаден за сърцето ми... по мярка
Какъв бе ти, наситен със метафори,
подпрял небето ми със трудни стихове...
Открадна ми сърцето и лицата,
и бурите, и детските ми страхове.
Напълно ме разтвори във признателност,
че има нещо повече от свикване.
Кафето ми изстива, недочакано,
цигарите ми гаснат...
обич моя!!!
И аз отчаяно отивам пак на работа.
По навик, и ми липсваш след секунда.
Какъв бе ти, изпълнен със признания,
че има нещо повече от нас самите.
Съмнение, че утре ще те няма
пронизва кухнята ми между ъглите
и кучето ръмжи ми срещу мислите,
по-страшни от чернилката на смърти.
Подпри небето ми, без тебе ще се срути
или ще ни погълне звездопадно!
И сякаш, че те гушкам във детето ни
и имам свят, обгърнат във ръцете си.
Поляна от глухарчета е щастието
във трескав миг, преди да духне вятъра...
А може би узнала съм в началото,
че си създаден за сърцето ми... по мярка.
© Евгения Илиева All rights reserved.
