Създаден за сърцето ми... по мярка

13 мар. 2013 г., 22:19

Поэзия

828 1 2

Какъв бе ти, наситен със метафори,

подпрял небето ми със трудни стихове...

Открадна ми сърцето и лицата,

и бурите, и детските ми страхове.

Напълно ме разтвори във признателност,

че има нещо повече от свикване.

Кафето ми изстива, недочакано,

цигарите ми гаснат...

обич моя!!!

И аз отчаяно отивам пак на работа.

По навик, и ми липсваш след секунда.

Какъв бе ти, изпълнен със признания,

че има нещо повече от нас самите.

Съмнение, че утре ще те няма

пронизва кухнята ми между ъглите

и кучето ръмжи ми срещу мислите,

по-страшни от чернилката на смърти.

Подпри небето ми, без тебе ще се срути

или ще ни погълне звездопадно!

И сякаш, че те гушкам във детето ни

и имам свят, обгърнат във ръцете си.

Поляна от глухарчета е щастието

във трескав миг, преди да духне вятъра...

А може би узнала съм в началото,

че си създаден за сърцето ми... по мярка.