Aug 22, 2007, 11:44 AM

Табор

Poetry

1.5K 0 9

Върви си по пътя...! Върви...!
И не надзъртай в моя табор,
където от пепел възкръсва
                          моят цигански Бог,
където под прах вият снаги
млади и сочни, знойни треви...
Аз съм обречена -
аз съм агнец!
На верността не разплитай,
                           ти, моя венец!
Моята шатра ти не пали
с блясъка в твойте пламтящи очи!
Върви си по пътя...! Върви...!
Лумнали пориви в млади треви -
                           ти, забрави! Забрави!
Мене ме чака на слънцето плод,
въглени гаснат - жаравата тлее...
Аз съм намерила своя си брод -
без мене в табора слънце не грее...
Върви си по пътя...! Върви...!
От пожарище ти ме спаси!
Още по залез, който кърви,
моята шатра със луди треви -
                          ти, забрави...!
Върви си по пътя...!
                          Върви...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

AxuHopa (Катерина Георгиева)

"На вярността не разплитай,
ти, моя венец!
Моята шатра ти не пали" - толкова вдъхновяващо.. Пленителен стих!!!

2015-05-27T09:13:25+03:00
Ена (Елена Гоцева)

ВЕЛИКОЛЕПЕН СТИХ!!!
А защо спря да публикуваш?
Поезията ти е чудесна!

2014-03-25T19:53:06+02:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Имам страст и сила, и нежност в стиха ти! Поздрав!

2010-01-13T19:26:53+02:00
smile1 (Валка)

Гориш Звездолика!И по пътя си палиш!
Поздрави за прекрасния изгарящ стих!!!

2008-12-17T14:40:46+02:00
Рико (Христо БЕЗМЪЛВЕН)

Много хубава идея и великолепни стихове! Поздравления!

2007-10-12T13:31:10+03:00