22 ago 2007, 11:44

Табор

Poesía

1.5K 0 9

Върви си по пътя...! Върви...!
И не надзъртай в моя табор,
където от пепел възкръсва
                          моят цигански Бог,
където под прах вият снаги
млади и сочни, знойни треви...
Аз съм обречена -
аз съм агнец!
На верността не разплитай,
                           ти, моя венец!
Моята шатра ти не пали
с блясъка в твойте пламтящи очи!
Върви си по пътя...! Върви...!
Лумнали пориви в млади треви -
                           ти, забрави! Забрави!
Мене ме чака на слънцето плод,
въглени гаснат - жаравата тлее...
Аз съм намерила своя си брод -
без мене в табора слънце не грее...
Върви си по пътя...! Върви...!
От пожарище ти ме спаси!
Още по залез, който кърви,
моята шатра със луди треви -
                          ти, забрави...!
Върви си по пътя...!
                          Върви...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

AxuHopa (Катерина Георгиева)

"На вярността не разплитай,
ти, моя венец!
Моята шатра ти не пали" - толкова вдъхновяващо.. Пленителен стих!!!

2015-05-27T09:13:25+03:00
Ена (Елена Гоцева)

ВЕЛИКОЛЕПЕН СТИХ!!!
А защо спря да публикуваш?
Поезията ти е чудесна!

2014-03-25T19:53:06+02:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Имам страст и сила, и нежност в стиха ти! Поздрав!

2010-01-13T19:26:53+02:00
smile1 (Валка)

Гориш Звездолика!И по пътя си палиш!
Поздрави за прекрасния изгарящ стих!!!

2008-12-17T14:40:46+02:00
Рико (Христо БЕЗМЪЛВЕН)

Много хубава идея и великолепни стихове! Поздравления!

2007-10-12T13:31:10+03:00