Тагрид
ТАГРИД,
защо дойде сега?
Тъкмо щях да си отивам.
Кръчмарю, дай
още две вина
и пиши на книгата!
Тагрид е дошла
и ще танцуваме пак
под звездите
като тези листа
на чинарите,
които
все още се обичат
и потръпват на вятъра.
Сипи и на другите!
И на теб!
И не гледай така,
тя не е моето момиче.
Тя не е на никого!
Хайде да пием,
Тагрид,
за това,
че те има.
Сам Господ наднича
зад жълтата фуста
на бледата вече луна.
Без тебе в душата му пусто е.
Както и в мойта душа.
Навечност!
До дъно, Тагрид!
Нека те одумват звездите.
Не звезда,
тази вечер
ти си богиня,
Тагрид!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
