Далече от очите на града,
скрита в старата гора,
една принцеса пак танцува -
миналото си сънува.
Съблякла черните си дрехи.
Облякла белите доспехи.
И нея светъл лъч огрява,
щом душата ù запява.
Боса по килима стъпва,
всяка пъпчица разпъпва,
а сенките крещят в затвора,
зоват за помощ пак Пандора.
Една принцеса тържествува,
за нея утрото не съществува.
Е.И.
© Елена All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря ви, че бяхте тук!