Тайната
Ще заостря думите си като копия на островни диваци...
Ще ги скрия някъде във дебрите на самотата.
Ще подразня с песен тишината
и ще хвърля някоя случайно...
Сърцето ти ще писне тайно,
но ти, зает да се страхуваш,
едва ли ще го чуваш,
едва ли ще ме чуваш...
Приел на хорските очи размера,
от моите не ще трепериш,
но знай, че няма да намериш
по-чиста песен от случайната,
по-истинска любов от тайната.
.....................................................
© Людмила Стоянова All rights reserved.
. Изчетох стиховете ти току-що, много от идеите ти са вълнуващи. Особено харесах това стихче по-горе - "Тайната". Много е истинско за мен! Благодаря ти!
