Така е, като знаеш чужди езици...
(из цикъла "Вицове в рими")
Късна нощ. В семейното легло
лежат си двама. Марчето и Пешо.
Той просто инженер, тя – филолог
в английската гимназия. Не щеш ли
тя чува глас дълбок; „Ю гона дай!”*
и сепната в съня си, се ослушва
притихнала, но само мрак и май
мъжът й сънен мрънка. Тя се сгушва
и тъкмо се унася, чува пак;
„Ю гона дай!”. Събудена и в пот
потънала от ужас в този мрак,
че вече свършва нейния живот
тя сръчква Пешо. „Мили, чу ли глас?
Във стаята ни има призрак май!”
„Какъв ти призрак бе – отвръща – аз
ти викам цяла нощ „юргана дай!”
* you gonna die – ти трябва да умреш!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Ехааа! Усмихнато стихо! Браво!
