Живея ли
или насън прелитат дните
и се реят
във този свят самотните души.
Как искам
да срещна старите приятели,
но те са вече
в необята на безкрая.
Но неизбежно е
след толкова години пак да се прегърнем,
да бъдем
както някога, да бъдем същите.
Така
говори ми сърцето
Вярвам
в прераждането, в Бог и вечната Вселена.
© Наташа Биразова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
