Живея ли
или насън прелитат дните
и се реят
във този свят самотните души.
Как искам
да срещна старите приятели,
но те са вече
в необята на безкрая.
Но неизбежно е
след толкова години пак да се прегърнем,
да бъдем
както някога, да бъдем същите.
Така
говори ми сърцето
Вярвам
в прераждането, в Бог и вечната Вселена.
© Наташа Биразова Всички права запазени