Така се случва...
Пороен дъжд, шосето е река,
заплуваха колите - кални лодки
със фарове очи, а не с гребла,
спокойни, мокри, стари, кротки...
Страхлива мъничка дъга,
като въже опаса синевата,
оглежда се в кафявата вода
и моли да поплува във реката.
А слънцето – мишле в торба,
пробива лесно ъгъл на небето,
изпива мигом всичката вода
и духва на дъгичката в лицето.
От ласката му тя пък взе,
наду се - истинско небесно цвете,
размята шарените си нозе,
накапа гълъбите по крилете.
Така се случва. Летен дъжд.
бушува, влачи, после се предава,
прилича ми на неуверен мъж,
единствено дъгата обожавал...
© Джулиана Кашон All rights reserved.
