Така се случва...
Пороен дъжд, шосето е река,
заплуваха колите - кални лодки
със фарове очи, а не с гребла,
спокойни, мокри, стари, кротки...
Страхлива мъничка дъга,
като въже опаса синевата,
оглежда се в кафявата вода
и моли да поплува във реката.
А слънцето – мишле в торба,
пробива лесно ъгъл на небето,
изпива мигом всичката вода
и духва на дъгичката в лицето.
От ласката му тя пък взе,
наду се - истинско небесно цвете,
размята шарените си нозе,
накапа гълъбите по крилете.
Така се случва. Летен дъжд.
бушува, влачи, после се предава,
прилича ми на неуверен мъж,
единствено дъгата обожавал...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados
