14 ago 2009, 21:21

Така се случва... 

  Poesía
480 0 5

Пороен дъжд, шосето е река,

заплуваха колите - кални лодки

със фарове очи, а не с гребла,

спокойни, мокри, стари, кротки...

Страхлива мъничка дъга,

като въже опаса синевата,

оглежда се в кафявата вода

и моли да поплува във реката.

А слънцето – мишле в торба,

пробива лесно ъгъл на небето,

изпива мигом всичката вода

и духва на дъгичката в лицето.

От ласката му тя пък взе,

наду се - истинско небесно цвете,

размята шарените си нозе,

накапа гълъбите по крилете.

Така се случва. Летен дъжд.

бушува, влачи, после се предава,

прилича ми на неуверен мъж,

единствено дъгата обожавал...

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??