Така си ме искал
Така си ме искал,
от болка по-истинска.
И си ме имал
до крясък различна.
До шепот смълчана
в напръхнали устни,
и ронеща пясък
в задъхани мисли.
В душата със парещи
нощни стенания,
с отломки от вятър
на бурни мълчания.
Във вихър безумен
с копита от тътен,
изригваща лава
в сърцето от огън.
Така си ме искал.
Така си ме имал.
А дали си обичал...
аз вече не питам.
от болка по-истинска.
И си ме имал
до крясък различна.
До шепот смълчана
в напръхнали устни,
и ронеща пясък
в задъхани мисли.
В душата със парещи
нощни стенания,
с отломки от вятър
на бурни мълчания.
Във вихър безумен
с копита от тътен,
изригваща лава
в сърцето от огън.
Така си ме искал.
Така си ме имал.
А дали си обичал...
аз вече не питам.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
