Така сме квит
Така сме квит
Уморили се от мен, сърце,
прости ми, аз не те пожалих,
гребях с препълнени ръце,
изгарях те в безмислени пожари.
От страсти огнени горях
и страдах от лъжи-любови,
забравих те сърце и в грях
потъвах, не знаех беше ли готово.
Сега покоят ми е факт,
но ти все още боледуваш
и всеки ден изпращаш знак,
при все това,че съществуваш.
Гордея се със теб, сърце,
ти си ми и дом, и храм,
в молитва сключвам пак ръце
за прошка да измоля, знам:
не ще е лесно да простиш,
боли те от житейските ми драми,
но зная, че не ме виниш,
на тебе вече вярвам само.
Уморено си, добре го знам,
понасяш болката си скрито,
но аз не ще те никога предам,
така със тебе ще сме квит.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
