Спокоен пристан, дето да ме чакаш.
Разцъфтяло през пролетта кокиче.
И вечер в тъмното да ме причакаш...
Да бъдеш най-доброто ми момиче.
Да ме посрещаш с мирис на канела.
Да имаш глас със звук на мандолина.
Душата ми с любов да си отнела.
Да имаш сладостта и на малина.
За мене, мила, сълзи да не сдържаш,
когато сме във време разделени.
И на любов ти дълго да издържаш,
и грижите да бъдат споделени.
© Никола Апостолов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
