Има ли такава любов,
като дъжд по прозорците
на вадички да се стича,
прахта да отмива
и след себе си
чистота да оставя?
Има ли такава любов,
от която в пепел дори
семенце покълва,
снага изправя
и цвете разцъфва?
Има ли такава любов,
пред която бурята стихва,
вятърът под трева се снишава,
а от блясъка ù
зад облаци да се скрие
на слънцето му се иска?
Има!
© Ласка Александрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
