Тактуване на тирето
трапове са трапезите му в събота вечер,
когато някъде
тръпчивото вино тръпне на тъничките си токове в чашите,
когато третината от мислите му
се превръщат в тигри,
а останалите търчат стресирано
в някакъв непонятен смъртен триатлон.
и няма я алтернативата, освен да свали трънения венец,
да разтвори душата си като триптих,
да тропосва спомени с трънчетата
и да пише...
да изтраква с върховете на пръстите си трепетите си,
малките си трагедии,
големите си тревоги,
троснатите си мълчания,
натрапчивостите, трамваите си Желание,
търканията си с живота,
настръхналите трицепси на торерото в него,
рестартиранията, оня тъжен таралеж и
цялата благодатна тор, в която никога няма да има растения.
неговият пачуърк - стипчив и тричав,
но завиващ траверсите на травмите му,
ежедневните тегели от траектории,
острите трафици от безмислия,
тихата трева и отровния троскот в него.
в събота вечер.
когато той е траперът и ловува в себе си.
докато, разтърсван от тремор, не изтрещи
като претоварен трафопост...
пише и пише и пише...
защото трябва да стисне за трахеите търсенията си
и да тръшне труповете им,
защото трябва да разтроши
трескавото си битие на втрещени трески
и да опази някаквото си триединство.
затова пише.
пише търпеливо и тромаво,
без страх торпилира талвега на всичките си Термопили
и изтропва по клавиатурата себе си -
отговорът на трите въпроса на Турандот
пише своята тропическа, разтрисаща меса,
с-тоновете, тактовете, терцините на съществото си,
факта, че някога го е имало...
тактува тирето мужду датите си
в едно толкова
толкова затрогващо писмо до поискване -
неговото.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
