Там
Отново се усмихвам днес за теб
тайничко избърсала сълзата.
Преглъщам буцата-нагарчащ лед
и поглед взирам в бъдното, нататък.
Там, може би красиво е, нали,
огряно е небето от съзвездия,
с рисунък - пеперудени очи,
палитрено събрали неизвестия.
И музика Там ангелска звучи,
изпълнена от бели херувими,
а въздухът кристален е, струи
над цветните поля за нас незрими.
Там хората свободни са, летят
крила разтворили на воля,
и стигнали до тайнствения бряг,
душите сливат в ореол огромен.
Там няма болка, мъка, суета,
хармония блажена ги изпълва
и истина, че земните дела
урок за зрънцето са, що покълва.
Усмихвам се с надежда, че си Там
облян от светлината на безкрая.
Изпращаш мисли, рожбо, за да знам
какво е вяра и... къде е Рая.
© Таня Мезева All rights reserved.
