Там
Там, където синчецът заспива
и тревата за слънцето стене,
аз без тебе полека унивам
ти полека се губиш без мене.
Там, където небето е истина,
а мъглата – изстрадана грешка,
но душата бленува за пристан,
че без пристан съдбата е тежка.
Там, където със теб се познаваме,
там, където луната е искрена,
а звездите нов сън подаряват
като плик със писмо до поискване.
Там, където загубили пътят си,
се озъртаме в храм за надеждата.
Там, където тъчеме съдбите си,
но не виждаме нищо зад преждата.
Да те зърна за миг ще поискам,
перуники над мен ще надничат.
Даже няма дланта ти да стисна,
хоризонтът след теб ще обичам!
© Елена Костадинова All rights reserved.
