Там, където синчецът заспива
и тревата за слънцето стене,
аз без тебе полека унивам
ти полека се губиш без мене.
Там, където небето е истина,
а мъглата – изстрадана грешка,
но душата бленува за пристан,
че без пристан съдбата е тежка.
Там, където със теб се познаваме,
там, където луната е искрена,
а звездите нов сън подаряват
като плик със писмо до поискване. ...