Там,където Белите паяци помнят
Синьото.
И зората.
Росата.
Плаче тихият вятър,-
скимти зад вратата.
Майка във черно чака...
Вече двайсет години.
Поздравява сакатия старец,
който тихо минава по пътя.
Самотното обедно време
поглежда към черквата,
продължава нататък.
Тишината мълчи.
Тук няма клаксони,-
Няма час пик,
Светофар няма.
Няма висящи лица по тъжните спирки!
Няма крясъци!
Няма рев автобусен,
псувни,
Няма просяци жадни,
няма надбягване...
Тук няма преса,
Няма кабелна телевизия.
Няма полиция!
Няма знаци...
Няма “модерна” музика.
Тук децата нямат спирачки!
Тук са белите паяжини
и всички онези захвърлени спомени...
Белите паяци,
помнещи тихи години,
военни години,
години на сълзи,
години на смях...
Тук са белите паяци,
тихият вятър,
малката черква,
жената във черно,
росата,
зората
и синьото...
И зората.
Росата.
Плаче тихият вятър,-
скимти зад вратата.
Майка във черно чака...
Вече двайсет години.
Поздравява сакатия старец,
който тихо минава по пътя.
Самотното обедно време
поглежда към черквата,
продължава нататък.
Тишината мълчи.
Тук няма клаксони,-
Няма час пик,
Светофар няма.
Няма висящи лица по тъжните спирки!
Няма крясъци!
Няма рев автобусен,
псувни,
Няма просяци жадни,
няма надбягване...
Тук няма преса,
Няма кабелна телевизия.
Няма полиция!
Няма знаци...
Няма “модерна” музика.
Тук децата нямат спирачки!
Тук са белите паяжини
и всички онези захвърлени спомени...
Белите паяци,
помнещи тихи години,
военни години,
години на сълзи,
години на смях...
Тук са белите паяци,
тихият вятър,
малката черква,
жената във черно,
росата,
зората
и синьото...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
