Там, където Мъжете не пишат поезии
ТАМ, КЪДЕТО МЪЖЕТЕ НЕ ПИШАТ ПОЕЗИИ
Скрий се под масата, иди в банята, набери познатия телефон,
ще го чуя – дори да съм пукнал в откачената зимна виелица,
ще ти дойда на рикша, на галера, със трена през Горна, на кон,
ние, истинските мъже! – пристигаме винаги изневиделица.
И сме готини пичове! – чифт чорапи, напъхани в задния джоб,
цвете в пазвата, сух тютюн на пунгия и спастрено левче за бира.
Снощи в подлеза дъртата врачка ми предсказа над белия боб –
ще я дириш, дори върху теб с гръм и трясък да падне Всемира!
Газих джунгли и тундри – прекосих смърдящи, сумтящи блата,
и на дъх съм от теб! – и ще хлътна в дъбравите с първите фрезии.
Подир миг ще те вдигна – и ще литна със теб от ръба на света! –
там, където е светло и тихо – и мъжете не пишат Поезии.
© Валери Станков All rights reserved.
