Там някъде навярно пеят птици,
ромоли извор с приказна вода,
а сенките са с борови иглички
и сладък вятър диша тишина.
Там някъде е много-много синьо,
през бели облаци прозира светлина,
девойка нежна, с рокля от коприна,
сади в градина алени цветя,
снегът я милва, чист и много топъл,
тъй пухкаво и с трепет навалял -
там някъде, в душата ти, дълбоко,
в най-влюбения свят си ме създал.