27 янв. 2021 г., 18:59  

Там някъде

849 10 15

Там някъде навярно пеят птици,
ромоли извор с приказна вода,
а сенките са с борови иглички
и сладък вятър диша тишина.
Там някъде е много-много синьо,
през бели облаци прозира светлина,
девойка нежна, с рокля от коприна,
сади в градина алени цветя,
снегът я милва, чист и много топъл,
тъй пухкаво и с трепет навалял -
там някъде, в душата ти, дълбоко,
в най-влюбения свят си ме създал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© любимка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, стрейнджър и Марко И наздраве! По случай годишнината от коментарите
    Ужасна съм, знам
  • Красиво !
  • Несравним оптимизъм блика в стиховете ти и вечният човешки стремеж към един друг свят, изпълнен с красота.
  • Деа, да, красиво място е, когато е красиво място
    Плам, ти наистина си плам
  • Щур, проблемът на стихоплетците е, че обикновенно те боравят с нелогични емоционални неточности, каращи читателят да снеме гарда и да се рее някъде си, може и из себе си ... а самият проблем е, че се използват конкретни значещи думи, които все пак имат някаква значеща стойност след употребата им - прочетох последните два реда, погледнах в душата си - мацката си беше вътре и си хапваше сладолед от сняг на клечка, знам си я, къткал съм си я отдавна, и ми възникна въпроса - ...
    'Къв е тоа папарак, дет се е пъхал там че ми разказваш подробно за нея?? И - ква е тая рокля от коприна, там е жегаво и дрехи не й трябват !! ?? Там не съм пускал никого!'

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...