Aug 23, 2011, 11:16 AM

Там, оттатък...

  Poetry » Love
762 0 10

Всичко вече е казано ...

И какво от това?

Посреднощ ще нагазиш

в златокоса трева....


Територия сбъдната

е животът. Но знам - 

ще отплуваш в Отвъдното

малко луд, много сам...


Ще прегръщаш пак сенките

на въпроси безброй

и ще бягаш от себе си,

ненамерил покой...


Там, Оттатък, във Нищото -

Дух свободен и нов...

Ще ти стъкне огнище

мойта жива любов. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...